Картината на деня на Градската художествена галерия Борис Георгиев – Варна

" Картината на деня "  на Градската художествена изложба " Борис Георгиев " – Варна през днешния ден показва едно от най-големите имена в актуалното българско пластично изкуство – основателя на Варненската графична школа и на Международното биенале на графиката – Варна, проф. Стоимен Стоилов.

Неговите " Метаморфози на страха " – знакови работи от края на 70-те години, са високо оценени в Париж, тъй като това са творби с блестящо изразен жанр, в които има " забележително майсторство на ръката, съчетано със завладяваща нематериалност и лична пластическа образност ". За своето изкуство художникът споделя:  " Рисунката е моята вяра в изкуството. Ако имам свое име и жанр, то е с помощта на нея. Щастието ми се крепи на върха на молива! ",съобщи Нина Локмаджиева.

С този цикъл Стоимен Стоилов става първият актуален български създател, който се подрежда в креативната линия на дълбоките изследвачи на тъмната страна на индивида и неговата орис като Албрехт Дюрер, Франсиско Гойя и Едвард Мунк, в чиито творби са отразени апокалиптичните сили на злото, експресията на страданието и на кошмарите, родени от личните ни страхове. Тези негови забележителни графики и през днешния ден не престават да стъписват, карат ни да преосмисляме с мъчителна откровеност нашия настоящ път през тестванията.

" Метаморфози на страха " показва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ " Борис Георгиев " – Варна:

" Цикълът графики с название  " Метаморфози на страха "  на проф. Стоимен Стоилов е основан през 1978 година в Париж и още тогава е изплатен от Националния Фонд за модерно изкуство на Франция към музея Лувър. В този миг това е първото показване на съвремен­на българска графика във френските музеи. Трите графики съставляват нагледно изслед­ване на феномените на подсъзнателното. Композициите са с четлива конструкция, подчинена на самобитна, накъсана ритмика, подчертаваща експресията на облиците. Кошмарните видения отразяват настъпилия срив в духовния мир на индивида. Повишената динамика и трагичният контрастност са достигнали своята кулминационна точка. Всичко е построено в противо­поставянето сред многопластовото пространство, създаващо възприятие за порядък, и бо­лезнените жестове на " жертвите " и на техните фантастични зооморфни похитители. Фигу­рите се движат, или по-скоро агонизират, разпадат се и претърпяват разнообразни метаморфо­зи. В същинско стълпотворение и отбиване на една форма от друга, в прекосяване на едно положение в друго, при което индивидът стартира да губи действителния си облик. Той е манипулиран от психозата на страха, а от нея до низостта и гибелта му има единствено една крачка.

За графичната си техника Стоимен Стоилов споделя:

" Обичам да издълбавам плочата, да чувствам съпротивлението на метала, да гравирам върху него рисунките си, както е правено от епохи. А на пресата всичко оживява магично. Толкова остаряла е тази техника, а времето потвърждава нейната непреходност. Прекланям се пред човешкия талант. Творението е свещенодействие, в което е отдаден единствено Бог... "  

В света на " Метаморфозите на страха " една мълния за момент е осветила мрака на съня, изпълнен с кошмарни същества и с измъчени хора. Щрихът и линията са тежки, без присъщата гъвкавост и изящност. Изразните средства са подчинени на възприятието за трагичната неизбежност на индивида, изумен от страха. В " Метаморфози на страха " концепцията е присъда над насилието – вербално и физическо, над евентуалната опасност за заличаване – естествена и човешка. Тази концепция е отправена във вре­мето, като израз на безконечната човешка драма на битката сред положителното и злото, светлината и мрака, там където има експанзия и почтени жертви. 

Цикълът " Метаморфози на страха " е значим миг в творчеството на художника, само че и нов миг в развиването на универсалния еластичен език, присъщ за графиката от тези години. Светът в графиките е кондензиран с страстта на страха и с голямото напрежение на противодействащите сили, които опълчват облиците. На придвижването по вертикала на душевната подчиненост противодейства чисто човешкият блян на героите — да се измъкнат по хоризонталната повърхност на действителното пространство и на историческото време. Оттук идва и трагичното напрежение и асоциациите с днешните ни дни. "

Стоимен Стоилов е роден през 1944 година във Варна. Завършил е Националната художествена академия в София през 1972 година със компетентност " Приложна графика " в ателието на проф. Александър Поплилов. Основател на Международното биенале на графиката във Варна и на Варненската графична школа.

По-важни независими изложения:

От 1973 година показва изкуството си в голям брой независими изложения в България, Австрия, Германия, Италия, Люксембург Норвегия, Чехия, Словакия, Швеция Швейцария, Франция, Австралия, Канада, Съединени американски щати, Русия и Япония.

Участие в по-важни сборни, тематични и конкурсни изложения:

Биенале на графиката - Варна, България

Евро Арт - Женева, Швейцария

Международно триенале на графиката - Шамалие, Франция

Биенале на графиката - Любляна, Словения

Биенале на графиката - Фредрикстад, Норвегия

Биенале на графиката - Краков, Полша

Арт Експо - Ню Йорк, Съединени американски щати

Биенале на графиката - Сао Паоло, Бразилия

Биеналета в Бърно - Чехия, и Братислава - Словакия.

Награди, оценки, ордени:  Орден " Стара планина " I степен, България, 2010 година, Титла " Професор ", Австрия, 2009 година, Награда " Готфрид декор Хердер " за изцяло творчество на Университета на Виена, Австрия, 1991 година, Награда на Биенале на графиката - Шамалие, Франция, 1991 година, Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк за модерно изкуство от фондация " Билан ", 1984 година, Голямата премия " Илия Петров " за стенна живопис на СБХ, София, 1983 г.; Голямата премия на биеналето в Бърно, Чехия, 1976 година

Почетен жител на Варна. Работи в област на графиката и илюстрацията, живописта, монументалното изкуство и керамиката. Членува в Съюза на българските художници и Сдружението на художниците - Варна.